Антропософия

Антропософия, от гръцки: „мъдростта на човека". Широка духовна наука, според нейния основател Щайнер „път на познание, които се стреми да изведе духовното в човешката същност до духовното във всемира". Тя се различава от антропологията (от гръцки: „наука за човека") по това, че главният й интерес е насочен не към изучаването на физиката на човека, а към научното изследване на духовното в човека. По-трудно е да се отграничи от теософията, от която се е развила и с която има много общи черти. Това личи и от факта, че Щайнер и по-късните издатели на събраните му съчинения са заменили много често срещащата се у него дума „теософия" с „антропософия". Според Щайнер съществува следната разлика: „Остави Бог да говори в теб, и това, което той казва за света, е теософия. Постави се по средата между Бог и природата, остави човека в теб да говори за това, което е над теб и което свети вътре в теб, и за това, което се подава долу в теб, и тогава ще имаш антропософията, мъдростта, която изрича човекът." Основополагащи за началния стадий на антропософията са произведенията: Теософия (1904), Как да добия познания за по-висшите светове? (1904), Тайната наука (1909). Своите различаващи се от теософията идеи Щайнер обобщава в понятията „тайна наука, наука за духа и окултизъм", които след това стават равнозначни на антропософията. II фаза: 1909-1916. Когато в 1911 Безант основава „Звездата от Изтока" и провъзгласява индиеца Кришнамурти за новия месия, се стига до окончателното отделяне на Щайнер от теософ, движение. В 1912-13 той основава със своите членове Антропософското общество. Характерно за този период е преди всичко включването на изкуството в антропософията. Построеният в 1913 в Дорнах до Базел Гьотеанеум, който е седалище на Антропософското общество и днес, е проектиран и дори художествено оформен от Щайнер. В своето учение за цветовете той е продължител на Гьоте и не смята бялото за сложносъставен цвят, какъвто е възгледът на Нютон. Особено интересен за него е „прасковеният цвят" (инкарнат), цветът на човешката кожа, който иначе не се среща в природата. Мари фон Зиверс, по-късно жена на Щайнер, развива едно изкуство на движението - евритмията, която цели хармонизирането на деветте звена на същността. III фаза: 1917-1924. Щайнер и неговите сътрудници прилагат антропософията върху политически, икономически и педагогически въпроси. Заедно с холандската лекарка Ита Вегман (1876-1943) Щайнер полага основите на антропософската медицина.

4.0, 2 гласа
прегледи 1038
loading...