Бхагавадгита

Бхагавадгита, от санскрит: „песен на Възвишения"; философска поема от 18 песни, намираща се в книга VI на индийския епос Мaхабхарата. Авторът и времето на създаването й са неизвестни. Предполагаемите датировки се разполагат между 500 и 200 пр. Хр.. но е сигурно, че Бхагавадгита е получила своята настояща форма през II в. сл. Хр. Тя съдържа диалог между бог Кришна, който се явява като колесничар, и принца Пандава Арджуна за справедливостта и несправедливостта на убиването и за дълга да се биеш. Според философските системи, които се дискутират по времето на възникването на Бхагавадгита, спасението от прераждането (Реинкарнация) се постига изключително чрез познанието. Бхагавадгита обаче учи, че то може да се постите много по-лесно чрез упражняване на любов към бога (Бхакти). Безусловната вяра във Вишну и отдадеността на неговата воля осигуряват на човека милостта, която го издига от морето на преражданията. В строфата, която съдържа квинтесенцията на Бхагавадгита, това се изразява по следния начин: „Който в живота и в делата си постоянно мисли само за мен, който ме обича повече от всичко, който е отдаден изцяло на мен, който никого не мрази и към нищо не е привързан, той, о, сине Панду (Арджуна) ще достигне до мен." Бхагавадгита, която заедно с Упанишадите и Веданта-сутра (или Брахма-сутра) образува тричастния канон (от санскрит: прастхана-трая), е едно от най-важните религиозни произведения на човечеството. Според Хъксли тя е „най-ясното и най-богатото обобщение на филозофиа перенис (вечната философия), което е било направено някога".

loading...