Дзен-будизъм

Дзен-будизъм, от японски; на китайски: чак, на санскрит: дхяна = „медитация"; по произход китайска (тоест прагматична) форма на будизма, която се стреми да се откъсне от интелектуалния индийски будизъм и акцентира повече върху ежедневното. Поради тези причини Дзен-будизмът не застъпва никакви особени учения, така че е почти невъзможно да се определи неговата същност. Дзен-будизмът се дефинира най-добре чрез парадоксалното твърдение: вяра, в която не трябва да се вярва. Основател на Дзен-будизма е Бодхидхарма. Чрез медитация и собствени усилия човек може да постигне спасение (camopи) и да се съедини с абсолюта. Това обаче не означава, че той трябва да се оттегли от света: просветлението трябва да се извърши в делничния живот. Според Бодхидхарма Буда-природата е налице във всеки човек. Задачата на Дзен-будизма е да помогне на човека да разпознае собствената си същност. Преобладаващата школа на Дзен-будизма е Риндзай или „Внезапната школа", основана в Япония от Ейсай през XII в. в Киото. Тя си служи главно с мондо (диалог от въпрос и отговор) и коани. (Судзуки, Еномия-Ласал, Уот)

loading...