Назад до Речник

Дуализъм

Дуализъм, латински: „учение за двойността": в историята на религията дуализмът е тълкуването на състоянията в света чрез две божества или два принципа. Известен е иранско-зороастрийският дуализъм, който поставя в началото на световните събития един добър (Ахура Мазда) и един лош бог (Ахриман), като в борбата между двамата побеждава вторият, докато накрая на времената добрият бог с помощта на своите привърженици удържа победата. Дуализмът на индийската философия (Двайта) учи, че Бог и живите същества са винаги различни. Голямо влияние върху западноевропейското мислене оказва онтологическият и метафизическият дуализъм на гръцкия философ Платон.

Той различава две нива на битие: вечните идеи и техните преходни отражения, които образуват космоса. Дуализмът на гностиката се различава от тези форми. Поради своята негативна оценка на видимия свят и неговите създатели той е антикосмически. Затова неоплатониците (напр. Плотин от III в. сл. Хр.) упрекват гностиците, че смятат космоса за дяволски. Макар че светът не е съвършен, той има дял от висшето битие и е продукт на божествения план за света.

Рейтинг:

Отзиви

Коментирай
loading...