Зигмунд Фройд

Фройд, Зигмунд (1856-1939). австрийски лекар и психолог, който основава психоанализата. Заедно с лекаря Бройер Фройд работи в Париж (1885) при известния психиатър Шарко върху хистерията и хипнозата. Своите изследвания те публикуват в съвместна книга под заглавие Изследвания върху хистерията (1895), в която доказват, че чрез хипноза изтласканите душевни конфликти, които са недостъпни за съзнанието, отново се осъзнават и могат да бъдат отстранени чрез отреагиране. Това познание Фройд доразвива самостоятелно в своето Тълкуване на сънищата (1900). Психоанализата изхожда от това, че несъзнаваното, над което е разположено съзнанието като много тънък повърхностен слой, има важно значение. Царският път към това несъзнавано минава през сънищата. Задачата на тълкуването на сънищата за Фройд се състои в това от лекета на съня" (манифестираното съдържание на съня) да се открие скритата (латентна) мисъл на съня, да се извади от подсъзнанието и да се издигне до съзнанието. Този водещ назад (редуктивен) метод на анализ на съня се сблъсква с три трудности: 1. Сънят работи като цензура, чрез която латентната мисъл на съня до своето превръщане в манифестирано съдържание на съня бива осакатена и изопачена. 2. Същинското превръщане се извършва в образи и символи (предимно сексуални). 3. В един вид вторична преработка на сънищата се придава известна единност.

От анализа на съня Фройд развива общи възгледи за структурата на човешките нагони. Нагоновите енергии (или сексуалните енергии) биват цензурирани при прекрачването на прага на съзнанието и се връщат („изтласкват") в несъзнаваното. Те обаче не се унищожават, а се завръщат като невротични смущения от всякакъв вид и така маскирани могат да преодолеят цензурата. Но те се връщат в съзнанието и като научни, художествени, религиозни и други културни тенденции („сублимирани", от латински: сублимаре = „издигам"). За психоанализата е важен „изборът на обект" на либидото (сексуалния нагон). При детето обект за добиване на удоволствие е собственото тяло. Между втората и петата година от живота на детето негова сексуална цел става майката, съответно бащата. При сина се получава несъзнателно привързване към майката („Едипов комплекс"), съчетано с чувства на съперничество към бащата (при момичетата обратното).

По принцип според Фройд индивидът се дели на То, Аз и Свръх-Аз. То е носител на страстите, на нагоновите сили и обобщение на всичко несъзнавано и изтласкано. Свръх-Азът е следствие от Едиповия комплекс и от идентификацията със своя баща, след като несъзнателното привързване към майката е отстранено. Азът е резултат от То и Свръх-Аза и съдържа разума и разсъдливостта. Освен това той управлява и стремежите на То, така че последното не може да извърши никакво действие без негово разрешение. Психичните нарушения (неврозите) са израз на вътрешнодушевен конфликт, при който функцията на Аза е застрашена от То или от Свръх-Аза. Решението на конфликта означава най-често бягство в болестта.

loading...