Карл Густав Юнг

Юнг, Карл Густав (1875-1961), швейцарски психолог и психиатър, който основава едно отклоняващо се от постановките на Фройд направление на психоанализата - комплексната, или аналитичната психология.

В центъра на учението на Юнг стои несъзнаваното, отговарящо на понятието То в психоанализата, което, бидейки личното несъзнавано на всеки човек, се корени в много по-голямото колективно несъзнавано на човечеството. Личното несъзнавано е водоем на изтласкани мисли и чувства, които се появяват осъзнати в сънищата и в известни начини на поведение (напр. грешки в говоренето). Важна е онази част от личното несъзнавано, която Юнг нарича „сянка". Тя съдържа всичко, което човекът не желае да бъде, и образува неговата втора личност, или „тъмната страна". Съвременните психотерапии и езотерични учения (съвременна Астрология,  Таро) имат за цел да доведат „сенките" до съзнанието. Колективното несъзнавано, „масата на духовното наследство на развитието на човечеството", съдържа архетипи (праобрази). Тези колективни опитности на човечеството намират израз в символите и митовете на религията и в различни езотерични учения (Алхимия). Двете форми на несъзнаваното се намират в състояние на непрестанно взаимодействие, при което обаче колективното несъзнавано е носещата и по-важната част. Развитието на човека Юнг описва като процес на узряване (процес на индивидуация), който се разиграва между несъзнаваното и съзнанието и се утаява в сънищата. Много важният за Юнг анализ на сънищата трябва да доведе до себеоткриване на човека. За него сънищата са предадени в символи послания на нашето несъзнавано. За тълкуването на тази символика са необходими познания по митология, религиознание, фолклор и езотерични учения, с които Юнг усилено се занимава.

От произведенията на Юнг, чийто брой надхвърля 20, най-важно за езотериката е Психология и алхимия (1944). В него Юнг посочва, че алхимически текстове и техните образи не се стремят да описват само някакви „процеси в епруветки", а са психологически проекции, т. е. пренос на несъзнавани душевни съдържания (които се съдържат напр. в митовете) върху все още неизвестна материя. Несъзнаваното и външната материя, така да се каже, се вливат едно в друго.

5.0, 1 гласа
прегледи 1494
loading...