Назад до Речник

Медитация

Медитация, от латински: „размишляване"; събирателно понятия за различни видове разширение на съзнанието, вглъбение или практикуване на мистиката, които имат дълга традиция в източните мъдри учения (индуизъм, будизъм, суфизъм, Дзен) и в християнството като практикувана мистика. Предпоставка за медитация е разумът, чувството и тялото да са в пълен покой. По правило това се постига чрез заемането на определена поза на седене (йога) от медитиращия. Съществува обаче и медитация в движение, която се практикува чрез групов танц (Суфизъм), боксиране на сенки (Тайдзи) или диви танцови движения, каквито се упражняват в динамичната медитация на Бхагван. Целта е да се постигне или състояние на свръхбудност (в будизма), или отпускане на съзнанието (в мистиката). Положителното действие на медитацията може да се докаже чрез измерване на активността на мозъчните вълни (разширение на съзнанието, Байофийдбек). В практиката медитацията се упражнява освен чрез определени пози на тялото и чрез осъзнато и контролирано дишане. Дихателните техники пораждат най-бързо желаното психично състояние, защото дишането е, така да се каже, свързващо звено между съзнанието и подсъзнанието. Освен тези методи в дзен-медитацията се използват парадоксални изречения (Коан), а в йога геометрични фигури (Мандала) или срички (Мантра, Ом).

Рейтинг:
5.0/5 на базата на 1 оценка

Отзиви

Коментирай
loading...