PANDEA BEAUTY - ТОПЛАТА КРАСОТА НА ПРИРОДАТА
Назад до Речник

Обсебеност

Обсебеност, обладаността на човек или група от хора (Епидемии на обсебеност) от демон или от душата на умрял. Противниците на окултизма (Шарко) виждат в обсебеността форма на хистерия, най-често на сексуална основа. В съвременната психиатрия обсебеността се определя като „болест на множествената личност" (Multiple Personality Disease, MPD). Основа на обсебеността е разцеплението на личността, съответно появата на различни комплексни личности в един-единствен индивид, които доминират в известни периоди и определят неговото поведение. Признаци на Обсебеност са:

1. Изменението в израза на лицето, особено разкривените до гримаса черти на лицето.

2. Изменението на гласа, особено във височината му. Един женски глас напр. се променя в мъжки бас.

3. Нахлуване на нова индивидуалност (Промяна на съзнанието). По правило това се изразява в непристойно поведение, напълно противоречащо на валидните за съответната епоха етически и религиозни норми.

Тези три изменения са съпроводени от прекомерна възбуда (пристъпи на лудост) и движение на крайниците. Обсебеността е позната в почти всички религии. В шаманизма тя е високо ценено състояние. Библията (Нов Завет, Лука 8, 28-31) вижда причината за нея в това, че паднали ангели си търсят жилища в човека, за да не отидат в ада. Според католическото учение се различават три вида обсебеност:

1. Обсаденост (циркумсесио). Човекът е обсаден от един, съответно от няколко демона, които му пречат да изпълнява задачите си.

2. Обладаност. Демонът, който живее в човека, го измъчва или му дава свръхчовешки сили.

3. Притежаване (посесио). Човекът е лишен от собствена воля обект на демона. (Екзорцизъм)

Рейтинг:

Отзиви

Коментирай
loading...