Учение за Сигнатурите

Учение за Сигнатурите: от латински: „знаци"; основа на учението за сигнатури е представата, че вселената и земята имат единен строеж (учение за микрокосмоса и макрокосмоса). Още в античната философия се застъпва възгледът, че трябва да има симпатия (еднаквото се привлича) и антипатия (нееднаквото се отблъсква). Тези връзки могат да се разпознаят в природата на базата на приликата във външните признаци (сигнатури). Отначало сигнатурите се смятат за средство за разпознаване на тайнствените лечебни сили на дадено растение, минерал и пр. Макар че сигнатурите получават особено развитие едва през XVI и XVII в., особено в медицината, основната идея е известна още на индийските лекари. Така грудките на орхидеите (производно от гръцки: орхис = „мъдо") само поради тяхната прилика с човешките мъде се използват като любовно средство, макар че не съдържат никакъв афродизиак. Учението за сигнатурите е формулирано от Парацелз и неаполитанския лекар и алхимик Дела Порта (1538-1615), който в своята книга Фитогномоника излага една обширна система от скрити сигнатури между растенията, животните и звездите. В крайна сметка хомеопатията също възхожда към учението за сигнатурите.