Цветотерапия

Цветотерапия, друго наименование колортерапия (колор = „цвят") и хромотерапия (гръцки: хромос = "цвят"): обща основа на терапията със скъпоценни камъни и цветотерапията е познанието, че всеки цвят притежава своя собствена честота на трептене. Дори и в тези собствени трептения все още има различни степени между по-светлите и по-тъмните тонове. Основната идея на цветотерапията се среща още в античността и в китайската медицина. Така рим. писател Плиний препоръчва кръвотеченията да се лекуват с червени скъпоценни камъни. Китайските лекари лекували стомашни заболявания, като гладели корема на пациента с жълт цвят Болните от скарлатина увивали в червени кърпи. Същинската цветотерапия обаче започва с откритието на двамата англичани Даунс и Блънт (1877), че кожни заболявания и рахит (болест поради недостиг на витамин D) могат да се излекуват с ултравиолетова светлина. Чрез светлинните трептения организмът се стимулира да образува витамин D.

Важна крачка в развитието на цветотерапията представляват трудовете на двамата американци Е. Д. Бабит (The Principles of Light and Color, 1878) и Плийсънтън, които описват лечебната сила на цветовете при различни болести. Германският лекар Георг фон Лантдорф открива, че червената светлина разширява кръвоносните съдове, а синята ги стеснява (Die Licht- und Farbgesetze und ihre therapeutische Anwendung, 1894). Датският лекар Финсен, който в 1904 получава Нобелова награда, лекува над 4000 болни от едра шарка с ултравиолетова светлина. Той конструира уред, който му дава възможност да лекува по петима пациенти наведнъж. В 1912 астрологът Оскар Ганзер издава книгата Chromofherapie, която съдържа обобщение на древното знание (Ятроматематика) за връзката на планетите и зодиакалните знаци, с които са свързани определени цветове, с човешките органи. Розенкройцерът Суря (1873- 1949) описва своите опити в лечението на болести с цветове в книгата Der moderne Rosenkreuzer. Наред c цветната светлина той използвал и цветна вода и цветна стая. Доститатите дотогава резултати на цветотерапията Бруно П. Шлипке обобщава в книгата Farbe und Heilweise (1931), която остава меродавна за следващия период. Професор Л. Еберхард, която сама има важен принос за медицинската цветотерапия, съобщава в Heilkrafte der Farben (1954) за индийски лекар Диншах П. Гхадиали от Ню Джърси (САЩ), който в един труд от няколко хиляди страници (Spectro Chrome Мetry) описва своята теория за цветотерапията и значителните си успехи, постигнати с нея.

Съвременната цветотерапия се базира на познанията на Kирлиановата фотография, изследването на аурата и учението за чакрите. Важни нови аспекти представляват цветопунктурата на Мандел и аурасоматерапията. Недостатъчната функция на един от енергийните центрове на тялото (чакрите), съответно болестта на даден орган, което и в двата случая води до по-силно оцветяване, могат да бъдат доказани с помощта на Кирлиановата фотография. Както вече е показано при терапията със скъпоценни камъни, повредената чакра може да бъде излекувана със своя хармоничен цвят. При повишена функция се внася съответният допълващ цвят (помощен цвят).

loading...