Пантеизъм

Пантеизъм, от гръцки „учение за това, че всичко е Бог". Неперсонално схващаният Бог се отъждествява с вселената и е принципът, който й вдъхва живот. От това следва, че Бог и живата природа са едно (натуралистически Пантеизъм). Използваното още в античната философия от Ксенофан (570-480) и Аристотел (384-322 пр. Хр.) понятие е въведено във философията на Новото време от английския философ Толанд чрез неговата книга Пантеистикон (1720).